Черното ми Конче

Непокорно през мрака препускат в галоп
стадо черни и бели коне!
И не искат и миг да изпускат хоризонта-
живот ги зове.
Надпреварват се в мрака
и търсят светлината от другия край.
И с мисли и воля препускат,
устремено към светлия рай.
А нощта ги препъва и дебне.
И залага капани безброй....
С надежда,че някой ще падне
уморено във този двубой!

Обичам те

Обичта ти безумно ме топли.
Не плача вече нощем,
тъгата скрих в кутийка
под леглото, на което
вече не спя.
Усмихвам се
и сутрин, когато
събудя се
вдигам щорите на прозореца,
за да ме погали
топлата светлина
на слънцето.
Благодаря ти, че ме обичаш
така красиво.
Благодаря ти, че те има
толкова прекрасен.
Обичам те!

Една нощ

Нощ като бяло петно,
но прекрасна -
безпаметна и незабравима.
Протягам ръка
и усещам,
че до мен тебе те има.

Горещa си или ми е студено,
но приятни и топли
са твоите обятия.
И ръцете ти, нежно прегръщащи,
приласкават
и тихо примамват ме.

И аз търся измислена обич,
за да намеря
в сърцето ти истинска.
И обичам те тази нощ,
и обичаш ме,
и безпаметно, и незабравимо е.

Ти си слънцето

Ти си слънцето - а аз съм тревичка,
безпомощна, безлична и толкова мъничка,
крехко, нищожно невинно стръкче,
което вятърът всеки миг ще стъпче.

Твоите слънчеви лъчи с мен си играят
и животоспасяващ растеж благославят.
Ти ми даваш сили да раста буйно и пролетно,
а аз се стремя нагоре към теб безнадеждно.

Ти си слънцето - далечно и недостижимо,
а аз тревичка - сгушена в мечтата си за полет,
Във своя устрем, теб да докосна ранимо,
в любовна клада аз ще се изгоря на пепел...

Единственият, на когото дадох сърцето си

Как е възможно единственият, на когото дадох сърцето си
да го разбие толкова жестоко.
Как е възможно единственият, който ме правеше щастлива
да ме направи толкова тъжна.
Моля Ви, някой да ми обясни, защото не разбирам.
Ако ме обичаш, как можа да ме нараниш толкова жестоко.


Как е възможно единственият, на когото дадох своя свят,
просто да го захвърли.
Как е възможно единственият, на когото казах ‘обичам те',
да каже нещата, които каза ти.
Как е възможно единственият, с когото бях откровена,
да ми говори лъжи.
Как е възможно единственият, на когото дадох сърцето си,
да си отиде и да разбие моето сърце.
Кажи ми.


Как можеш да си толкова студен към мен,
когато аз ти дадох всичко,
цялата любов, която пазех в себе си.
Как е възможно просто да си тръгнеш,
как е възможно да не ме обичаш вече.
Мислех, че ще сме заедно завинаги.
Не разбирам.


Как е възможно единственият, с когото споделях мечтите си,
да отнеме тези мечти от мен
Как е възможно любовта, която ми донесе толкова щастие,
да ми причини толкова много болка.
Моля Ви, някой да ми обясни, защото не разбирам,
ако ме обичаш, как можа да ми причиниш това.
Кажи ми.


Как е възможно просто да си тръгнеш?
kак е възможно да не ме обичаш вече?
Мислех, че ще сме заедно завинаги.
Не разбирам.


Как е възможно единственият, на когото дадох сърцето си
да разбие сърцето ми толкова жестоко.
Как е възможно единственият, който ме правеше щастлива
да ме направи толкова тъжна.
Няма ли кой да ми каже.
Просто не разбирам
Ако ме обичаш, как можа да ме нараниш толкова жестоко.


Как е възможно единственият, на когото дадох своя свят,
просто да го захвърли.
Как е възможно единственият, на когото казах ‘обичам те',
да каже нещата които каза ти.
Как е възможно единственият, с когото бях откровена,
да ми говори лъжи.
Как е възможно единственият, на когото дадох сърцето си,
единственият на когото дадох сърцето си,
да го разбие...


Кажи ми...

Аз :)

Камелия–Оставяш петна

Пренебрежение

От битието скучно и банално
превърнах се в кактус сред пустиня,
таящ в себе си онази скъпоценна течност,
която само пътник уморен и жаден
под лъчите парещи на слънцето
би пил с наслада безконечно,
без капчица да пропилее.
Подобен пътник си и ти,
макар и да не признаваш.
До болка уморена, до кости изтощена,
покрай кактуса минаваш,
но ръце към еликсира на живота не протягаш.
И не от риск жестоко да се набодеш в бодлите,
а теб не би те утолил някакъв си кактус,
макар единствен на милиони мили.
И унесена го подминаваш,
обсебена от някакъв мираж -
оазис чуден, само че фалшив.

Мамо, не плачи...

Днес завършваш, миличка, от утре вече няма да те пращам на училище, да ти давам джобни и да ти се карам, че ходиш по кафета. Днес завършваш, миличка, ще си в голяма бална рокля, като принцесите, с тиара или пък ще бъдеш най-красивото момиче с най-дългите крака.
Знаеш ли, миличка, колко плаках, като те гледах как се качваш по стъпалата на училището ти на първият учебен ден, беше като малко клатушкащо се пате с огромна раница, телевизор, както им викаш сега? Знаеш ли, миличка, колко се смях и как ти се радвах, когато за първи път се качи на сцена? Знаеш ли как си повтарях тихичко на ум молитва, за да не сбъркаш нещо? Миличка, дори и сега, когато излизаш вечер, когато оставам сама, отварям старите албуми и си спомням мъничките ти ръчички, нослето, очичките. Утре сигурно ти ще гледаш така твоето дете. Днес ще си в бална рокля, утре в сватбена... И нищо, миличка, нищо не може да утеши сълзите ми, че толкова бързо порасна. Вече всеки момент ми е толкова ценен, егоист съм. Гордея се с тебе, миличка, толкова много се гордея.

Мамо, не плачи. Знам колко време мина и колко остава, знам защо плачеш, но една пеперуда, ако не полети, загива. Благодаря ти, че ми даде крила, благодаря ти, че ме подкрепя докато танцувах и учех, благодаря ти, че дори и сега ме подкрепяш, без значение какви съм ги насмела. Благодаря ти за всеки съвет, минах през много неща, падах на сцената, после ставах, губех приятели и печелих такива, но без теб и без напътствията ти никога нямаше да се справя и да се радвам, че ме направи такъв човек.

"Обръщайте внимание на малките неща" - умолявам ви, недейте! Малките неща минават и се забравят. Какво от това, че детето ви е счупило някоя чаша, че не се е прибрало навреме, че е пропушило или пък е избягало, за да отиде на клуб? Радвайте се на всеки миг, защото съвсем скоро няма да имате тази възможност. И когато само споменът остане, чашата няма да има значение, нито пък часът. Малките неща се забравят, остава само чувството на радост, примесено с тъга и липса. Грижете се за децата си, без да издребнявате. Моля ви, погледнете цената на времето.

От все сърце

За теб пиша, мило,
думите идват от моето сърце.
В този момент искам само
да се сгуша в теб като дете.

Нежно искам да ме галиш,
да ме обхождат твоите ръце.
И болка в мен да не оставиш
искам от все сърце.

Искам да не си отиваш,
да бъдеш винаги до мен.
Когато е студено, да ме топлиш -
да си слънцето във моя ден.

Спомени

С бутилка стар коняк в едната ръка
и с намачкана снимка в другата,
започвам да се рея из спомени,
полузабравени, но не изцяло.
Цигара турми около мен,
и пушекът приема облика
на стари сенки,
полузабравени, но не изцяло.
Нейде котка мърка,
сякаш прошепвайки стари думи,
прашни обещания,
полузабравени, но не изцяло.
Пресушавам бутилката,
загасям фаса
и прибирам снимката в стар албум,
дето са събрани още запечатани мигове,
полуприпомнени, но не изцяло.

Райна и Фахрадин * Етно танци *

Нека още малко...

В просъница дочувам
лястовиче чуруликане,
усещам как слънчев лъч
към мене се протяга
и бавно
жадно
под миглите заспалата сълза
поема.
А тя бе радостна,
защо ми я отнема...

Нека още малко да остана
във ръцете ти,
топли като края на съня.
Не искам да се будя...
Нека още малко...

Мончи

Няма как

Няма как да опитомиш тишината.
Тя те изгаря с противоречия.

Няма как да спреш светлината.
Прониква в теб въпреки тъмните пóмисли.

Няма как да си безразличен към любовта -
двигател - решава проблемите на вечността.

Няма как да достигнеш върхове,
ако не си се срещал със себе си…

И добротата няма как да загърбиш -
пътеводител е, мъдрост събрала.

Няма как - вярата е твоето крéдо -
топлина за тяло, дух и душа.

Честит Рожден Ден на мен! :–) 13.09.09

Бяла магия

Преливат дните ни от чувства
със аромат на вишнев цвят,
а обичта ни е изкуство.
В душите ни е този свят.

В живота ни пълен с рими,
подаряваме си красоти.
В небесните простори сини
духът ни с теб се извиси.

Със обич пеем за зората.
Звездите слушат ни в нощта.
И вечни сме като тревата,
вървим след нашата мечта.

Полита тя във небесата.
А във просторите, над нас
магия бяла се понася.
Това се казва "земен шанс"!

Днес 09.09.09-Дали изглеждам добре :)

Оригинал и копия

Пингвини танцуват!!!

Ако мен ме няма

Ако мен ме няма, ти недей тъжи.
В слънчев ден навън излез и нагоре погледни.
Там, сред облаците бели, ще видиш моето лице,
за да ме докоснеш, просто протегни ръце.

Ако мен ме няма, ти недей тъжи.
На стръмните скали ела, към морето погледни.
Там сред морските вълни, ще чуеш моето сърце,
за да го почувстваш, просто протегни ръце.

Ако мен ме няма вече, ти недей тъжи.
В ясна нощ навън излез, към небето погледни.
Там, сред необятния безкрай, ще светят нашите звезди,
за да бъдем вечно двама, просто затвори очи!

Побързай...

Трудно ми е да заспя, след като проспах толкова златни мигове без теб.
Още по-трудно ми е да се събудя от този объркан сън, в който бълнувам.
Може би твоето сърце някъде без мен тупти заради моите несбъднати мечти...
Или те докоснах в съня и след това се събудих и забравих...

Но как бих могълa да го направя, след като ти си диханието, без което не мога...
Защото бих се задушилa от самотата и бих се възнесълa в отвъдното... Там, където душата ми нямаше да е сама и нямаше да страда заради любовта.
Ти, моля те побързай и ела, защото не ми стигат сили да продължа!!!

Есен

Птичи гласове замират,
гонени от есента,
като сълзи натежали
падат жълтите листа.

Гаснат пъстроцветни багри
върху земната снага,
сякаш тиха, светла радост
чезне някъде в тъга!

Като мил, далечен спомен,
плахо във душата грее
топлото, безгрижна лято
и в далечен път се рее.

Есен! Есен безутешно
в своя танц се завъртя,
нещо скъпо и далечно
безвъзвратно отлетя!

Нощ... и море...

Нощта колко сълзи пророни!...
И край нея небето!...
Изплака диамантени звезди милиони...
Сляха се с вълните от морето...
Капе окото на нощта -
Луната фосфорна...
оглеждайки се в морското си отражение...
Спира на небесния пристан Любовта...
Край фара любовен с умиление...
И тя им съчувства!...
Нощта само със сиянията си морето целува...
А то я гали с влюбен бриз...
Но да я докосне жадува...
Няма как! Далече е... Не е желание, а цял каприз...
И вечер след вечер морето изпраща милувката си копнежна -
полетът на гларусите бели...
А тя... Нощта... С женска душа нежна...
С любовния си лунен поглед все го цели...
Прегръщайки го... без ръце...
Нощта всеки ден умира... Морето само мъртво я има...
По залез се ражда... Но оставя своето сърце
на морето, свирещо вечно с плясъка на вълните за своята любима...

Цена

Не мога да заспя - броя аз звездите,
гледайки ги с теб някъде напред.
Не мога да заспя - броя аз мечтите,
изживени с теб някъде напред.

Не мога да съм с теб, не мога и без теб -
изгарям, без пепел ще остана...
Мислите летят, времето е спряло,
за моята любов - малко ще е век.

Търсих те в мечтите и в сънищата мои,
вглеждах се в очите, надничах в пролетта...
Сега крещя - намерих те, любими,
толкова си моя и толкова далеч.

Проклинам те - обичай ме до болка!
Проклинам се да бъда аз ранена!
Любовта цена си има
и ще си я пазя аз във мен.

Търси ме

Затвори очи.
Погледни душата си.
Открий космоса в теб
и виж колко е голямо сърцето ти!

Безконечна синева
и ярко пламтяща жарава.
Зелена мека трева
и сърце, което обич дарява.

Космос безкраен
и проста мечта!
Теб единствена
да имам аз на света!

Затвори очи и търси ме,
дори когато ме няма
и някъде там ще откриеш
скътан спомен за двама!!!

19 истини

Ако днеска те спра и призная
“Деветнайсет минути остават ти,
след това ще е късно,
обичай сега!”
Защо ли те виждам как настървяваш се,
но не към живот,
a на омраза към света.
Ако днеска помоля теб,
точно теб.
Да спреш да продаваш душата си
за деветнайсет секунди поне,
там зад ъгъла, до контейнера.
Та ти си още дете!
Но ще видя как страха,
краде от очите ти, спира сърцето ти.
И ще чуя:
“Чупката, това е животът ми, такива са дните ми,
такъв си и ти!”
Ако днес от твоите ръце изтръгна
Отровата,
с която деветнайсет години наред,
храниш илюзии, давиш реалности
и вярваш че си блажен.
Ще те видя просещ, умоляващ се,
рамо до рамо със твойта сестра.
Как бавно пълзиш по пътят и.
Спри, това е пътят на смъртта!
Но всичко скоро ще свърши!
Ще свърши и този ден.
Онези деветнайсет минути, години...
ще бъдат забравени.
Ще бъдем минало,
аз, тя и той .
Защото истината грозна е,
от нея боли.
А кой признава си
какъв нещастник е.
И колко износени са наште души.

Лунна соната

Friends Forever

Харесвам много блога ти!
За Добромира, един малък подарък от мен!
www.protuberans.blogspot.com

Поискай обич... и ще я получиш

Играем си на криеница
със тъгата,
достигнали „сегашното”
на времето.

А аз сънувам спомени
във розово,
несбъднати, рисувам ги
във черно.

И плаша се от странната
утихналост –
от твоето „затишие
пред буря”.

Троша сърцето си.
И късам струните.

А ти...
а ти дори не ме
поглеждаш.

И някак странно е
това очакване –
очакване,
че нещо ще се случи...

Поискай всичко –
и ще ти го дам...

Поискай обич –
и ще я получиш...

Емануела и Крум-Нищо не знаеш

Много сладка песен! Поздравявам всички ви с нея! ;-)

Ей, любов, събуди се

Ей, любов, събуди

стаята, моля те,

и се изправи с този

триумфиращ бял цвят,

вкарай малко свежест

във фините си, тъжни

конструкции, надиплени

като гърбовете на

облаците.

Знам, стрийптизът е

твоята специалност

и тази импулсивност

ме докарва до объркване,

а върховното пропадане

на пролетните мисли

е просто неизбежно,

но нали има изкуство

в пълзенето на колене.

Ей, любов, искам

да те излъжа, да се

забравя на уличната пейка,

там светлината е

толкова много, там

има вятър по устните ми.

Искам да те излъжа

с финес...

Но малко ме е страх от

потопа на опасните чувства

Жена

Не просто жена, а сияйна икона
с открито, преди лъчезарно лице
което отдавна усеща умората
с хиляда торби и в двете ръце.
Прегърбена крета, направо залита
подминавана бързешком от всички мъже,
къде ли отиде онзи блясък в очите -
може би при хомота, станал въже.
Животът й беше предложил измама -
халка и любов, дом и дете,
жената получи "достойна" замяна -
страхливец за мъж с камък-сърце.
Детето - и то последва бащата -
изискаваше само, без да даде,
жената се спря, тих спомен проблесна
за онзи, на който тогава безумно се смя,
защото със нежност топеше сърцето
но нямаше мъжка, корава ръка.
Отметна глава и пак закрета с торбите
с упорство и няма, прикрита тъга
отиваше вкъщи - да засити душите
без да мисли как отлетя младостта!

За една принцеса

Усещам те в далечината

Усещам те в безкрая...

Макар и още непозната

Всичко аз за тебе зная.

Вече знам че си красива

С дълги тъмноруси коси

A една усмивка -самoдивска

твоето лице краси.

Но това ,което не зная

и не искам да узнавам

Е-късно ли е или рано,

Че чак сега те открих

И така в далечината

си оставаш ти

една принцеса непозната

от несбъднатите ми мечти

Живот

Животът е хубав тук и сега,
въпреки всичките битови травми.
Животът? Това е... Това е съдба,
понякога сложен, понякога странен.

Животът е най-ценния дар,
най-скъпото, най-ценното чувство.
Съумееш ли да усетиш във вените жар,
си познал във Живота изкуството.

Животът е днес! Прелива в кръвта,
във всичко прелива, дори във вълните,
в усмивката топла на нежна жена...
Животът е всичкото. Живот са сълзите.

Залез

Не мина и секунда от деня ми,

без нуждата от теб да ме тъжи.

Опитвах все по мъжки да пристъпвам.

Така и не успях. Уви!

Огромна сила пълнеше ме с нежност,

а зов неистов блъскаше в гърди -

магия чудна, късана от ревност,

към нещото, което ни дели.

Не знам къде, но някак искам да потъна

в забрава тъжна, в лохнески води.

Не мога да живея, без да зърна

дълбокото на твоите очи.

Ще бъде нощ - бездънно гърло,

ще гинат мисъл и мечти.

Ще бъде водопад, пропадащ бързо,

ще чезнат в него парещи сълзи.

Дечицата

Разхождах се из дългите алеи
и детските очички гледах,
как скачат и се смеят
и радват им се всички.

Прекрасно се почувствах
и в мене нещо грейна,
подействаха ми чудно
прекрасните дечица.

И аз дете съм, но е друго,
те са малки и още по-наивни.
От смеха им черпим сили,
а от вида им сладки мисли.

Една любов

Една сълза на бледото лице,
събрала животи и любови на едно сърце.
Една тлееща душа,
кристално-чиста, във единствена сълза.
И две души, бродещи във вечността,
търсещи покоя в любовта,
поспрели във омая на цвета,
изпепелени в огъня на жарта
и през пръстите, в студа стаени,
прокрадват се с цвета,
от вика си възродени.
Една любов...
измъчена и толкова голяма,
броди с тези две души през вечността.
Скършила покоя в своята тъга.
И две души...
в една застинала сълза.

На път за никъде...

Момичето извади телефон

и много дълго си говори с някой.

Звучеше влюбено. И толкова самó...

И бавничко вървеше в тъмнината.

По стъпките ù светваха звезди,

а тя едва ли знаеше, че го умее.

Говореше със някой,

без дори да подозира как след нея

по хорските настръхнали лица

се връщат плахо няколко усмивки

и как Луната слиза над света,

защото иска да остане близко
до тихата ù, жълта топлина,

с която казва колко го обича,

до късчето изгряваща дъга,

която свети във това момиче.

А то вървеше толкова самó,

макар, че си говореше със някой.

И после никой не разбра защо

Луната се обърна и заплака.....

Преслава-Феномен

Знам какъв си - каква то аз не съм,

знам че ми е трудно със теб да съм.

Обичаш малко, предимно себе си.

Но държиш света ми в ръцете си.

Кажи какво ми направи - очите ме болят ако не гледам теб.

Кажи какво ми направи - ръцете ме болят ако не галя теб.

Кажи какво ми направи - болят ме устните ако целуна друг.

Кажи какво ми направи - живота ми зависи от това дали си тук.

Твоя подпис е в моите очи

и да ги затворя той пак личи.
И всеки знае не искам друг за мен

тази моя обич е феномен.

Кажи какво ми направи - очите ме болят ако не гледам теб.

Кажи какво ми направи - ръцете ме болят ако не галя теб.
Кажи какво ми направи - болят ме устните ако целуна друг.

Кажи какво ми направи - живота ми зависи от това дали си тук.

Мечтая...

Мечтая скоро скришом да те зърна,

там, приседнала зад чашата с кафето,

да пристъпя леко, с две ръце да те прегърна,

да нахълтам тихо, нежно във сърцето!

Мечтая! А ти нахлу във мойте мисли,

докосна ме, усетих с тяло топлината,

бавно след това душата ми разлисти

и изчезна нейде в тъмнината.

Мечтая мислено поне да ме погалиш,

в мечтите си дъха ти да усещам,

този топъл огън във сърцето ми да палиш

и всяка нощ в съня си да те срещам!

Рени-Не се страхувам

Скоро този век ще свърши,

казват на света е края.

Може всичко да изчезне,

страшно е и аз го зная.

Ти ме питаш как се чувствам,

питаш колко се страхувам.

Ала аз ти отговарям:”Не се страхувам”,

Защото имам тебе, не се страхувам.

Припев:

Да каквото и да се случи знам,

че аз не ще те оставя сам

и ще ме водиш ти за ръка,

с обич ще се спасим в света.

Дори земята да се взриви,

с любов до мене ти остани.

Каквото и да се случи знам,

че аз не ще те оставя сам

и ще ме водиш ти за ръка,

с обич ще се спасим в света.

Ако потопът ни връхлети,

ковчегът Ноев за мен си ти.

Скоро този век ще свърши,

а войните все не спират,

трябва, за да оцелеем

в мир и обич да живеем.

Tи ме питаш как се чувствам,

питаш колко се страхувам,

ала аз ти отговарям:”Не се страхувам”,

защото имам тебе, не се страхувам.

Послание за теб

Нощта прегръща пак духа тревожен...
Измислена, невярна свобода...
Изплува тихо образ невъзможен,
поникнал от тревата на съня.

Да, знам, че теб отново ще сънувам.
Какво от туй, че пак ще ме боли?
Свидетелство, че жива съществувам,
дори да нямам повече сълзи.

Но, питам се, дали ще имаш смелост
за нещо повече от бягство днес?
Не търся в тебе отлежала зрелост,
а някакви следи от доблест, чест!

И ако ти наистина ме търсиш,
пътеката към мене намери!
Не гордост, мило, Любовта ни свързва!
А тя си има и крила, нали?

Къде си, любов?!

Къде си, любов,

къде се изгуби...

знам, че те има

и си някъде тук!

Усещам в стомаха

безброй пеперуди,

виждам те в песен

на весел капчук.

В листата те виждам

на млади дървета,

погалени нежно

от вятъра тих,

в любовната песен

на сиви врабчета,
в картина прекрасна,

във проза и стих.

В усмивката нежна

на младо момиче,

в смеха на игриво

щастливо момче,

в главицата бяла

на малко кокиче,

в очичките светли
на малко дете.

Отдавна те търся,

и май те намирам

във всичко край мен

до сега си била,

до края със теб

да бъда избирам,

в отвъдното даже

със мене ела!

Обичам те на различни езици

English – I love you

Afrikaans – Ek het jou lief

Albanian – Te dua

Arabic – Ana behibak (to male)

Arabic – Ana behibek (to female)

Armenian – Yes kez sirumem

Bambara – M’bi fe

Bengali – Ami tomake bhalobashi (pronounced: Amee toe-ma-kee bhalo-bashee)

Belarusian – Ya tabe kahayu

Bisaya – Nahigugma ako kanimo

Bulgarian – Obicham te

Cambodian – Soro lahn nhee ah

Catalan – T’estimo

Cherokee – Tsi ge yu i

Cheyenne – Ne mohotatse
Chichewa – Ndi makukonda
Chinesez Cantonese – Ngo oiy ney a,Mandarin – Wo ai ni
Comanche – U kamakutu nu (pronounced oo—-ka-ma-koo-too—–nu) — Thx Tony

Corsican – Ti tengu caru (to male)

Cree – Kisakihitin

Creol – Mi aime jou

Croatian – Volim te

Czech – Miluji te

Danish – Jeg Elsker

DigDutch – Ik hou van jou

Elvish – Amin mela lle (from The Lord of The Rings, by J.R.R. Tolkien)

Esperanto – Mi amas vin

Estonian – Ma armastan sind

Ethiopian – Afgreki’
Faroese – Eg elski tegFarsi – Doset daram–> Filipino – Mahal kita
Finnish – Mina rakastan sinua
French – Je t’aime, Je t’adore
Frisian – Ik hald fan dy
Gaelic – Ta gra agam ort
Georgian – Mikvarhar
German – Ich liebe dich
Greek – S’agapo
Gujarati – Hoo thunay prem karoo choo
Hiligaynon – Palangga ko ikaw
Hawaiian – Aloha Au Ia`oe
Hebrew
To female – „ani ohev otach“ (said by male) „ohevet Otach“ (said by female)
To male – „ani ohev otcha“ (said by male) „Ohevet ot’cha“ (said by female)
Hiligaynon – Guina higugma ko ikaw
Hindi – Hum Tumhe Pyar Karte hae
Hmong – Kuv hlub koj
Hopi – Nu’ umi unangwa’ta
Hungarian – Szeretlek
Icelandic – Eg elska tig
Ilonggo – Palangga ko ikaw
Indonesian – Saya cinta padamu
Inuit – Negligevapse
Irish – Taim i’ ngra leat
Italian – Ti amo
Japanese – Aishiteru or Anata ga daisuki desu
Kannada – Naanu ninna preetisuttene
Kapampangan – Kaluguran daka
Kiswahili – Nakupenda
Konkani – Tu magel moga cho
Korean – Sarang Heyo or Nanun tangshinul sarang hamnida
Latin – Te amo
Latvian – Es tevi miilu
Lebanese – Bahibak
Lithuanian – Tave myliu
Luxembourgeois – Ech hun dech gaer
Macedonian – Te Sakam
Malay – Saya cintakan mu / Aku cinta padamu
Malayalam – Njan Ninne Premikunnu
Maltese – Inhobbok
Marathi – Me tula prem karto
Mohawk – Kanbhik
Moroccan – Ana moajaba bik
Nahuatl – Ni mits neki
Navaho – Ayor anosh’ni
Ndebele – Niyakutanda
Norwegian
Bokmaal – Jeg elsker deg
Nyonrsk – Eg elskar deg
Pandacan – Syota na kita!!
Pangasinan – Inaru Taka
Papiamento – Mi ta stimabo
Persian – Doo-set daaram
Pig Latin – Iay ovlay ouyay
Polish – Kocham Ciebie
Portuguese – Eu te amo
Romanian – Te iubesc
Russian – Ya tebya liubliu
Scot Gaelic – Tha gra\dh agam ort
Serbian – Volim te
Setswana – Ke a go rata
Sign Language – ,\,,/ (represents position of fingers when signing ‘I Love You’)
Sindhi – Maa tokhe pyar kendo ahyan
Sioux – Techihhila
Slovak – Lu`bim ta
Slovenian – Ljubim te
Spanish – Te quiero / Te amo
Swahili – Ninapenda wewe
Swedish – Jag alskar dig
Swiss-German – Ich lieb Di
Surinam – Mi lobi joe
Tagalog – Mahal kita
Taiwanese – Wa ga ei li
Tahitian – Ua Here Vau Ia Oe
Tamil – Nan unnai kathalikaraen
Telugu – Nenu ninnu premistunnanu
Thai
To female – Phom rak khun
To male – Chan rak khun
Informal – Rak te
Tunisian – Ha eh bak
Turkish – Seni Seviyorum
Ukrainian – Ya tebe kahayu
Urdu – mai aap say pyaar karta hoo
Vietnamese
To female – Anh ye^u em
To male – Em ye^u anh
Welsh – ‘Rwy’n dy garu di
Yiddish – Ikh hob dikh
Yoruba – Mo ni fe
Zazi – Ezhele hezdege
Zuni – Tom ho’ ichema

Вик

Бягай! Бягай от мене!
Спаси се!
И от себе си мене спаси!
Угаси тази лумнала мисъл!
Мойта лудост по теб угаси!
Тя е страшна! Безумна! Нелепа!
И тъй както в най-сладката жар днес ни топли,
тя утре е пепел ще ни стори във своя пожар.
Казвам "Бягай!",
а всъщност протягам две ръце:
"Остани в моя ден!"...
Как от себе си самa да избягам?
Ти си цялата, цялата в мен!

На Теб

Аз всички радости на тебе дадох,

аз всички песни с тебе споделих,

аз всички пътища по теб изстрадах,

аз всички дни на тебе посветих.

Аз всички удари след теб събирах -

душата ми едва не изгоря ...
И ако трябва утре да избирам,

отново тебе аз ще избера.

За две ръце

За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървяла.

За две очи, като звезди горещи,

аз цялата си топлина бих дала.

За две слова, от мене вдъхновени,

най-хубавите думи бих редила.

За две сълзи, изплакани за мене,

аз всички океани бих изпила.

Как малко исках аз - по зрънце само,

по капка от далечен, чакан дъжд.

А ти дойде наистина голяма

и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,

пожари звездни, за да не тъжа,

от мъка - песен, а от песен - мъка

и аз не зная как ще издържа....

Камелия-Оргазъм

1. Как ме гледаш страстно ти сега,

значи ли това?

Флирт с теб,сега-горя.

Кожата ми,наслаждава се,навлажнява се,

от сигналите-горя.

Изпотеното ти тяло,мен побърква ме изцяло.

И във мен си...и във мен си...ти.

Припев:

Полудявам,

Твоите ръце ме изгарят

и желая те.

Полудявам,докосни ме ти,

Целуни ме,моят свят бъди.

2. Как целуваш точно там така,

влез във мен сега,влез до край сега-

горя .

Кожата ми наслаждава се,

навлажнява се,

от сигналите горя.

Изпотеното ти тяло,

мен побърква ме изцяло

и във мен си...и във мен си...ти!

припев....

15 червени рози

От какви ли чувства пак обвзета

плахо позвъних на твоята врата,

за да принеса с един букет

в жертва себе си на свята красота?

Какво ли исках да измоля,

претворявайки се във цветя?

Като дар, поставен пред икона,

на ревера ти да разцъфтя?

Какво ли исках да открия

в омагьосващите ти очи,

щом в плен на тяхната магия

са най-красивите ми дни?

Какво ли? Сам не зная,

но с кръвта си всяка роза брах

и в перлен поглед - дар от Рая,

аз съдбата ни добре видях:

Петнадесет червени рози

обагриха рождения ти ден,

за да ми докажат,че до тебе

има място само за мен.

Далече...

Твоето име е това, което чувам
вътре в главата си.
Сладко,
като многото сълзи, които пролях.

Твоето име е това, което викам,
което чета,
моята молитва, моята вяра.

Твоето име е това, което мразя,
защото още те обичам
и не мога да живея така.

Твоето име е това, което пазя,
eдинственото нещо,
което не можеш да ми отнемеш...

Толкова искам да те задържа,
някога...
Да се потопя в очите ти
като корабокрушенец.

Толкова искам да ти угодя,
моля те остани
и аз ще те отведа много далеч...
Далеч...

Твоето име е това, което чувствам.
То е потвърден договор.

Твоето име е това, което викам
Под небето.
Солено,
като сълзите които изплаках...

Твоето име е това, което мразя,
защото още те обичам
и не мога да живея така.

Твоето име е това, което пазя,
единственото нещо,
което не можеш да ми отнемеш...

Толкова искам да те задържа,
някога...
Да се потопя в очите ти
като корабокрушенец.

Толкова искам да ти угодя,
моля те остани
и аз ще те отведа много далеч...

Далеч...

Искам да те нарисувам....

Искам да те нарисувам,

дълбоко в себе си да скрия твоя образ

да свети в тъмното когато

далече бяга светлината.

Искам да те нарисувам

и всяка клетка в моето тяло

да пази образа навеки.

Искам да те нарисувам,

за да мога далеч от чуждите очи

да милвам твоите, обичните черти.

Искам да те нарисувам,

с душата си да те обгърна

и всяка мисъл да остане

далечна или пък безплътна.

Искам да те нарисувам

и да чувствам твоето тяло

и цялата ти жива същност.

Искам да те нарисувам...

Море

Пенливи вълни се разбиват на кея -водата се сърди на камъка бял.

Искрящите пръски в дъга се пилеят,рисуват красив разноцветен воал.

Морето отново брега не достига.

И скръбно, и бясно е Черно море.

Човекът издигнал бетонната дига,разделя брега и морето на две.

Гневът на морето утихва след време и пак е гальовно и носи покой, ала в недрата обидата дреме готова да вдигне поредния вой.

Така от години се бори морето с човека, белия камък градил.

Бушува и хвърля вода до небето, а после кротко си болка таи.

Студ

Тук съм...
Пак сама...
Както винаги потънала в тишина...
Усещам студено е навън,
студено е и тук...
Ледени сълзи се отронват от очите ми...
Студено е в душата ми,
студено е в сърцето ми...
Няма никой...
Пак съм сама...
Както винаги потънала в тишина...
Боли...
Боли от студа, който сковава устните ми...
Боли от студа, който пречупва пръстите ми...
И знам, сега сама съм...
Знам, утре пак ще съм сама...
Безплътна тишина ще пропълзи
отново между пръстите ми
и пак ще усещам самотата...

Сладур

Знам, че чакаш съня си… и мен

Знам как искаш
да дойде нощта.
Ще се скриеш
в леглото
студено
и ще чакаш
самичкa
съня.
Защото там в него съм аз.
Tази нощ ще вечеряш набързо,
новините ще пропуснеш дори,
телефона изключваш
и лягаш в тъй ранен час.
Знам, че чакаш
съня си…
и мен.
И аз идвам,
с пелерина във бяло.
До болка красива
и нежна до лудост,
влизам в твоя сън,
аз – твойта бяла мечта.
Затвори уморени очи,
аз съм твоя
поне във съня ти.
Наяве от мен те е страх.