Музика и Любов: Юли 2009

петък, 31 юли 2009 г.

15 червени рози



От какви ли чувства пак обвзета
плахо позвъних на твоята врата,
за да принеса с един букет
в жертва себе си на свята красота?


Какво ли исках да измоля,
претворявайки се във цветя?
Като дар, поставен пред икона,
на ревера ти да разцъфтя?

Какво ли исках да открия
в омагьосващите ти очи,
щом в плен на тяхната магия
са най-красивите ми дни?

Какво ли? Сам не зная,
но с кръвта си всяка роза брах
и в перлен поглед - дар от Рая,
аз съдбата ни добре видях:

Петнадесет червени рози
обагриха рождения ти ден,
за да ми докажат,че до тебе
има място само за мен.


четвъртък, 30 юли 2009 г.

Далече...


Твоето име е това, което чувам
вътре в главата си.
Сладко,
като многото сълзи, които пролях.

Твоето име е това, което викам,
което чета,
моята молитва, моята вяра.

Твоето име е това, което мразя,
защото още те обичам
и не мога да живея така.

Твоето име е това, което пазя,
eдинственото нещо,
което не можеш да ми отнемеш...

Толкова искам да те задържа,
някога...
Да се потопя в очите ти
като корабокрушенец.

Толкова искам да ти угодя,
моля те остани
и аз ще те отведа много далеч...
Далеч...

Твоето име е това, което чувствам.
То е потвърден договор.

Твоето име е това, което викам
Под небето.
Солено,
като сълзите които изплаках...

Твоето име е това, което мразя,
защото още те обичам
и не мога да живея така.

Твоето име е това, което пазя,
единственото нещо,
което не можеш да ми отнемеш...

Толкова искам да те задържа,
някога...
Да се потопя в очите ти
като корабокрушенец.

Толкова искам да ти угодя,
моля те остани
и аз ще те отведа много далеч...

Далеч...

сряда, 29 юли 2009 г.

Искам да те нарисувам....




Искам да те нарисувам,
дълбоко в себе си да скрия твоя образ
да свети в тъмното когато
далече бяга светлината.


Искам да те нарисувам
и всяка клетка в моето тяло
да пази образа навеки.


Искам да те нарисувам,
за да мога далеч от чуждите очи
да милвам твоите, обичните черти.


Искам да те нарисувам,
с душата си да те обгърна
и всяка мисъл да остане
далечна или пък безплътна.


Искам да те нарисувам
и да чувствам твоето тяло
и цялата ти жива същност.


Искам да те нарисувам...

вторник, 28 юли 2009 г.

Море


Пенливи вълни се разбиват на кея -водата се сърди на камъка бял.

Искрящите пръски в дъга се пилеят,рисуват красив разноцветен воал.

Морето отново брега не достига.

И скръбно, и бясно е Черно море.

Човекът издигнал бетонната дига,разделя брега и морето на две.

Гневът на морето утихва след време и пак е гальовно и носи покой, ала в недрата обидата дреме готова да вдигне поредния вой.

Така от години се бори морето с човека, белия камък градил.

Бушува и хвърля вода до небето, а после кротко си болка таи.

неделя, 26 юли 2009 г.

Студ


Тук съм...
Пак сама...
Както винаги потънала в тишина...
Усещам студено е навън,
студено е и тук...
Ледени сълзи се отронват от очите ми...
Студено е в душата ми,
студено е в сърцето ми...
Няма никой...
Пак съм сама...
Както винаги потънала в тишина...
Боли...
Боли от студа, който сковава устните ми...
Боли от студа, който пречупва пръстите ми...
И знам, сега сама съм...
Знам, утре пак ще съм сама...
Безплътна тишина ще пропълзи
отново между пръстите ми
и пак ще усещам самотата...

събота, 25 юли 2009 г.

Сладур



Знам, че чакаш съня си… и мен




Знам как искаш
да дойде нощта.
Ще се скриеш
в леглото
студено
и ще чакаш
самичкa
съня.
Защото там в него съм аз.
Tази нощ ще вечеряш набързо,
новините ще пропуснеш дори,
телефона изключваш
и лягаш в тъй ранен час.
Знам, че чакаш
съня си…
и мен.
И аз идвам,
с пелерина във бяло.
До болка красива
и нежна до лудост,
влизам в твоя сън,
аз – твойта бяла мечта.
Затвори уморени очи,
аз съм твоя
поне във съня ти.
Наяве от мен те е страх.

четвъртък, 23 юли 2009 г.

Животът


Животът е гаден.
Животът боли.
Животът е тежък.
Животът горчи.
В живота всички сме просто едни –
лоши, нещастни, щастливи, добри.
Всички понякога плачем, скърбим.
Всички във себе си злоба таим.
Всички сме хора, всички грешим.
Еднакви болки, еднакви мъки делим.
Тогава защо днес се чувствам различна?
Самотна, пасивна и безразлична.
Безразлично живея безразличен живот.
Безразлично минавам по пътя широк.
Безразлична към мен, безразлична към теб,
безразлична към него, нея, към всеки човек.
И все пак успявам да зърна за миг
лицето красиво на живота безлик.
Красота да открия в мрака във мен,
светлината да видя във сивия ден.
С безразличност сивея час подир час.
Бавно бледнея – сливам се с вас.
И аз ще изчезна, чувствам това.
Бавно топя се, бавно горя.
И бавно животът изтича за мен,
а как го обичах, дори гаден, студен…

Ивана-Тръгвам с теб





сряда, 22 юли 2009 г.

Сама




Така ми е пусто без теб сега!
Дали те обичах, не знам и не искам да знам!
Какво значение има какво съм изпитвала към теб, след като бях
щастлива!
Единственото, което има значение е болката ми!
Тя е по-голяма и от мен самата.
Иска ми са всичко това да е един кошмар.
Да се събудя в момента, в който бях щастлива и влюбена!
Спомням си за дните ни безкраини и прекрасни!
Но истина ли бяха мечтите, незнам!
Знам само, че ти ме остави да страдам!
Понякога си представям, че все още сме заедно и се обичаме.
Мога да те видя така ясно пред себе си, мога дори да те докосна,
но протегна ли ръка към теб ти изчезваш отново.
Боли ме наистина, никога обаче не ще ти простя за болката и
лъжата.
Сега незнам дали това, което изпитвам към теб е реално,
защото човека в който се влюбих не съществува!
И дори сега след толкова време се питам:"Защо ми беше това?"

Сън




На болката в съня си ще намеря изкупление,
ще затворя влюбени очи...

и ти ще дойдеш - като някакво видение,което бавно ще ме обсеби.
До мене тихо сякаш ти ще седнеш,ще ме помилваш нежно със ръка,
а аз ще искам с устни да я стигна,да целуна тъй желаната мечта.

Ръката ми ще затрепери,сърцето в радост ще гори
и ще търси да намери път, по който в теб да затупти.

Погледът ти после ще потърся,да видя в него моята душа
и как изтриваш да почувствам от лицето радостна сълза.

Невярващ до себе си ще те притискам,за да не избяга моята мечта
и пламенно да ти нашепвам така изстраданите две слова.

Ще понеча да попитам нещо,но мъка ще възкръсне в мен жестоко
и ще ми стане тъй горещо,ще пропадна сякаш надълбоко.

Радостта ще бъде само кратък миг,очите с болка ще отворя,
не ще чуеш моя молещ вик,ще се стопиш завинаги в простора...

Ще бъде само сън - излъган блян,утрото отново сам ще трябва да посрещна,
но всяка нощ, дори в сълзи облян,ще се моля пак в съня си да те срещна!

вторник, 21 юли 2009 г.

Delerium - Silence





Посрещане





Прегръдка, като нежен полъх,милувка, като кадифе,
целувка, вземаща ми воляи поглед, който ме зове.
И се понасям на вълнитена щастието, че си с мен,
топла влага във очите,миг прекрасен, споделен.

Нежни ласки, медни думи,вихър от любов и страст,
няма друго помежду ни,само чувства, само страст.
Две тела в едно се сливат,музика от две сърца,
устни в устните се впиват,плът притиска се в плътта.
Ти и аз сега сме всичко.Ти си моя, аз съм твой.
Колко много те обичам!Ти си буря, аз порой.

Пламъкът в пожар прераства,в огнен танц се ний въртим,
като в приказка прекрасна,като в сън незабравим.
И вълната се надига,нощ, небе, звезди, заря...
думи никога не стигат да опишем любовта.

Времето сега е спряло.Няма минало в тоз час,
бъдещето закъсняло,чака в притаен захлас.
Влажни чувства, влажна кожа,бързо тупкащо сърце,
буза на гръдта положил,галя твоето лице.

А сега недей заспива!Аз те чаках много дни.
Много нощи се приспивахс чакане и със мечти.
Ще налеем чаша вино,и ще ми разкажеш ти
колко много съм ти липсвал,колко много ти тежи.
А пък аз ще ти разправям моите самотни дни,
и отново във забрава ще се любим до зори.

понеделник, 20 юли 2009 г.

Adiemus-Adiemus




Това е музиката на живота ми!

неделя, 19 юли 2009 г.

Самота


Случвало ли ви се е да имате крещяща потребност да си поговорите с някой, а да няма никой?
Или да останете сами в къщи на някой празник?
А, може би сте се намирали в голяма църква и въпреки това сте се чувствали сам?
Ако бъдем честни пред себе си, всеки от нас се е сблъсквал поне веднъж със самотата. Какво е самотата?
Едно от най-мъчителните чувства, които ясно показват нуждата ни от взаимоотношение и от любов.
Самотата ни кара да се чувстваме мрачни, навъсени, тъжни, нерадостни – да гледаме на живота песимистично.
Самотата ни ограбва и може да ни доведе до редица негативни действия и мисли.
Според едно психологическо изследване, най-самотните хора са възрастните. Оставете един стар мъж да живее сам и постепенно ще забележите как той спира да си подстригва косата и да се бръсне.
Оставете една жена сама и постепенно тя ще престане да се грижи да изглежда добре.
И всичко това в резултат на самотата – вакуум и празнота вътре във вас, която чака да бъде запълнена с нещо, някой.

Джина Стоева


video

Изневяра




Много двойки се оплакват, че с времето сексът се превръща в рутина. Страхотният секс в началото на връзката най-лесно се обяснява с ефекта на новото и интересното.

След като знаете и последната бенка от тялото на своя партньор, първоначалната страст постепенно угасва.

За да запазите свежестта на отношенията си и да запазите страстта за цел в живот бъдете изобретателни и по-често изненадвайте своята любима половинка.

Не забравяйте за неочакваните изненади. Ако любовната игра обикновено продължава не повече от 5 минути, то "разтегнете" това удоволствие поне до 15-20 минути.

Повечето хора смятат, че сексът без страст е скучен. Нито един човек не иска да изпълнява ролята на надуваема кукла, а да намира във връзката си и изисква съответното отношение.

Затова - не се отдавайте на мързела и рутината, а проявявайте своята изобретателност. В противен случай най-често връзките завършват логично - всеки един от партньорите намира своето бъдеще в отношенията с друг.

Ако вашите отношения вече са твърде далече от периода на ухажването с бонбони и цветя, това не означава, че и последната страница на любовния роман е затворена. Внезапните промени могат отново да събудат интереса един към друг.

Gala-Come into my live

video

Ревността не е любов


Въпреки разпространеното в литературата и киното, ревността не е причинена от силна любов, нито показва колко даден човек е обичан или желан.
Ревнивците често са себични и силно фокусирани върху собствената си личност, имат склонността да се самоизолират.
При тях ревността е израз на несигурност, страх да не загубят собствеността си и да не останат сами.
Те се стремят да омаловажат другия, да го подчинят на собствените си нужди и изпитват силна завист към постиженията и богатството на емоционалния им живот.
В работна среда, може да разпознаете ревност в силно конкурентни и неуверени колеги. Те не са способни да работят в екип, не сподерят информация, следят другите колеги. Често демонстрират ниска емоционална интелигентност.

събота, 18 юли 2009 г.

Gala-Let a boy cry

video

Обичам те


Обичам те!
Две думи толкова сладки и топли!
Мога и искам да ги шепна само за теб!
За теб да направя всичко!
Една прекрасна вечер луната ми се усмихна, огря лицето й и ми прошепна "Това е тя!".
Да това е тя – моята сбъдната мечта, не е сън, той е съвсем истински, най-хубавото и цветно нещо в моя живот.
Чаках дълго, но чакането си заслужаваше!
Сега те открих и заклевам се, никога и за нищо на света няма да допусна да се изгубиш. Един цветен сън! Една сбъдната мечта! Реален сън!
Искам този ден да счупя дъгата на две, от нея да сглобя сърце и в него да заключа цялата обич на света и да ти го подаря в деня на моята сватба.
Този ден искам да събера слънцето и луната в едно цяло за да докажа на света колко те обичам.
Усещам полъха на бяло сияние по раменете си!
Погледа на моята принцеса, топлината на небесното синьо сияние, което стопля сърцето ми! Радостта на любимите ми хора – букет от пъстри цветя!
И аз крещя обичам те!!!
Така си я представям...