Музика и Любов: Жена

петък, 21 август 2009 г.

Жена


Не просто жена, а сияйна икона
с открито, преди лъчезарно лице
което отдавна усеща умората
с хиляда торби и в двете ръце.
Прегърбена крета, направо залита
подминавана бързешком от всички мъже,
къде ли отиде онзи блясък в очите -
може би при хомота, станал въже.
Животът й беше предложил измама -
халка и любов, дом и дете,
жената получи "достойна" замяна -
страхливец за мъж с камък-сърце.
Детето - и то последва бащата -
изискаваше само, без да даде,
жената се спря, тих спомен проблесна
за онзи, на който тогава безумно се смя,
защото със нежност топеше сърцето
но нямаше мъжка, корава ръка.
Отметна глава и пак закрета с торбите
с упорство и няма, прикрита тъга
отиваше вкъщи - да засити душите
без да мисли как отлетя младостта!

1 коментар:

izibell каза...

Четох стиха няколко пъти... докосна ме... Поздравления!