Есен

Птичи гласове замират,
гонени от есента,
като сълзи натежали
падат жълтите листа.

Гаснат пъстроцветни багри
върху земната снага,
сякаш тиха, светла радост
чезне някъде в тъга!

Като мил, далечен спомен,
плахо във душата грее
топлото, безгрижна лято
и в далечен път се рее.

Есен! Есен безутешно
в своя танц се завъртя,
нещо скъпо и далечно
безвъзвратно отлетя!