Музика и Любов: На път за никъде...

сряда, 12 август 2009 г.

На път за никъде...


Момичето извади телефон
и много дълго си говори с някой.
Звучеше влюбено. И толкова самó...
И бавничко вървеше в тъмнината.
По стъпките ù светваха звезди,
а тя едва ли знаеше, че го умее.
Говореше със някой,
без дори да подозира как след нея
по хорските настръхнали лица
се връщат плахо няколко усмивки
и как Луната слиза над света,
защото иска да остане близко
до тихата ù, жълта топлина,
с която казва колко го обича,
до късчето изгряваща дъга,
която свети във това момиче.
А то вървеше толкова самó,
макар, че си говореше със някой.

И после никой не разбра защо
Луната се обърна и заплака.....

1 коментар:

izibell каза...

Хареса ми... много нежно...Поздрави!