Музика и Любов: Октомври 2009

събота, 31 октомври 2009 г.

Камелия–Оставяш петна





вторник, 27 октомври 2009 г.

Пренебрежение







От битието скучно и банално
превърнах се в кактус сред пустиня,
таящ в себе си онази скъпоценна течност,
която само пътник уморен и жаден
под лъчите парещи на слънцето
би пил с наслада безконечно,
без капчица да пропилее.
Подобен пътник си и ти,
макар и да не признаваш.
До болка уморена, до кости изтощена,
покрай кактуса минаваш,
но ръце към еликсира на живота не протягаш.
И не от риск жестоко да се набодеш в бодлите,
а теб не би те утолил някакъв си кактус,
макар единствен на милиони мили.
И унесена го подминаваш,
обсебена от някакъв мираж -
оазис чуден, само че фалшив.


събота, 24 октомври 2009 г.

Мамо, не плачи...







Днес завършваш, миличка, от утре вече няма да те пращам на училище, да ти давам джобни и да ти се карам, че ходиш по кафета. Днес завършваш, миличка, ще си в голяма бална рокля, като принцесите, с тиара или пък ще бъдеш най-красивото момиче с най-дългите крака.
Знаеш ли, миличка, колко плаках, като те гледах как се качваш по стъпалата на училището ти на първият учебен ден, беше като малко клатушкащо се пате с огромна раница, телевизор, както им викаш сега? Знаеш ли, миличка, колко се смях и как ти се радвах, когато за първи път се качи на сцена? Знаеш ли как си повтарях тихичко на ум молитва, за да не сбъркаш нещо? Миличка, дори и сега, когато излизаш вечер, когато оставам сама, отварям старите албуми и си спомням мъничките ти ръчички, нослето, очичките. Утре сигурно ти ще гледаш така твоето дете. Днес ще си в бална рокля, утре в сватбена... И нищо, миличка, нищо не може да утеши сълзите ми, че толкова бързо порасна. Вече всеки момент ми е толкова ценен, егоист съм. Гордея се с тебе, миличка, толкова много се гордея.

Мамо, не плачи. Знам колко време мина и колко остава, знам защо плачеш, но една пеперуда, ако не полети, загива. Благодаря ти, че ми даде крила, благодаря ти, че ме подкрепя докато танцувах и учех, благодаря ти, че дори и сега ме подкрепяш, без значение какви съм ги насмела. Благодаря ти за всеки съвет, минах през много неща, падах на сцената, после ставах, губех приятели и печелих такива, но без теб и без напътствията ти никога нямаше да се справя и да се радвам, че ме направи такъв човек.

"Обръщайте внимание на малките неща" - умолявам ви, недейте! Малките неща минават и се забравят. Какво от това, че детето ви е счупило някоя чаша, че не се е прибрало навреме, че е пропушило или пък е избягало, за да отиде на клуб? Радвайте се на всеки миг, защото съвсем скоро няма да имате тази възможност. И когато само споменът остане, чашата няма да има значение, нито пък часът. Малките неща се забравят, остава само чувството на радост, примесено с тъга и липса. Грижете се за децата си, без да издребнявате. Моля ви, погледнете цената на времето.

сряда, 21 октомври 2009 г.

От все сърце








За теб пиша, мило,
думите идват от моето сърце.
В този момент искам само
да се сгуша в теб като дете.

Нежно искам да ме галиш,
да ме обхождат твоите ръце.
И болка в мен да не оставиш
искам от все сърце.

Искам да не си отиваш,
да бъдеш винаги до мен.
Когато е студено, да ме топлиш -
да си слънцето във моя ден.


четвъртък, 8 октомври 2009 г.

Спомени







С бутилка стар коняк в едната ръка
и с намачкана снимка в другата,
започвам да се рея из спомени,
полузабравени, но не изцяло.
Цигара турми около мен,
и пушекът приема облика
на стари сенки,
полузабравени, но не изцяло.
Нейде котка мърка,
сякаш прошепвайки стари думи,
прашни обещания,
полузабравени, но не изцяло.
Пресушавам бутилката,
загасям фаса
и прибирам снимката в стар албум,
дето са събрани още запечатани мигове,
полуприпомнени, но не изцяло.