Музика и Любов: Февруари 2010

сряда, 10 февруари 2010 г.

Обичам те!







Обичам те!
Харесваш да го чуваш.
"Обичам те!" докосва твоето сърце.
"Обичам те!" разнежва и вълнува,
когато срещне биещо сърце.

Обичам те!
Ти ме погледна,
в очи прочете любовта
и в мисъл някаква безредна
усети гъдел - суета.

Обичам те!
- Е, няма лошо...
И аз те любя както ти -
тъй рече ми и каза още:
- От днес сме сбъднати мечти.

Обичам те!
Аз бях понесенa
от собствената си мечта
по път мечтан, но път нелесен -
да преоткривам любовта.

Обичам те!
Какво ли стана?
Къде загуби се, Любов?
По път ли нейде изостана
или стопи се в миг суров?

Обичам те!
Сърцето спира.
Сърцето търси Любовта.
Сърцето без любов умира.
Какво е без любов света?


вторник, 9 февруари 2010 г.

Самотна душа







Животът по някога е красив, а понякога и лош. Това са емоците, с които ние живеем всеки ден: радостта, мечтите, любовта, тъгата.

Защо не може, това което най-силно желаем и обичаме, да бъде наше поне само за миг? Защо мечтите ни само по някога се сбъдват, а не винаги? Най- голямата болка и радост в нашия живот е любовта – когато я имаш до себе си си щастлив, усмихнат, сияеш от щастие. Но не винаги е така! Когато искаш да намериш истинската си любов, търсиш сродна душа и когато разбереш, че няма душа сродна на твоята на този свят, всички мечти, които си имал в миг изчезват. Появява се болката от мисълта, че никога няма да усетиш, какво е истинската
любов, да я опиташ, да вкусиш от нея. Започваш да живееш в мрак и болка, която те изяжда отвътре и не можеш да я спреш, защото знаеш, че няма друг лек за тази болка освем хапчето наречено любов.