19 истини

Ако днеска те спра и призная
“Деветнайсет минути остават ти,
след това ще е късно,
обичай сега!”
Защо ли те виждам как настървяваш се,
но не към живот,
a на омраза към света.
Ако днеска помоля теб,
точно теб.
Да спреш да продаваш душата си
за деветнайсет секунди поне,
там зад ъгъла, до контейнера.
Та ти си още дете!
Но ще видя как страха,
краде от очите ти, спира сърцето ти.
И ще чуя:
“Чупката, това е животът ми, такива са дните ми,
такъв си и ти!”
Ако днес от твоите ръце изтръгна
Отровата,
с която деветнайсет години наред,
храниш илюзии, давиш реалности
и вярваш че си блажен.
Ще те видя просещ, умоляващ се,
рамо до рамо със твойта сестра.
Как бавно пълзиш по пътят и.
Спри, това е пътят на смъртта!
Но всичко скоро ще свърши!
Ще свърши и този ден.
Онези деветнайсет минути, години...
ще бъдат забравени.
Ще бъдем минало,
аз, тя и той .
Защото истината грозна е,
от нея боли.
А кой признава си
какъв нещастник е.
И колко износени са наште души.