От битието скучно и банално
превърнах се в кактус сред пустиня,
таящ в себе си онази скъпоценна течност,
която само пътник уморен и жаден
под лъчите парещи на слънцето
би пил с наслада безконечно,
без капчица да пропилее.
Подобен пътник си и ти,
макар и да не признаваш.
До болка уморена, до кости изтощена,
покрай кактуса минаваш,
но ръце към еликсира на живота не протягаш.
И не от риск жестоко да се набодеш в бодлите,
а теб не би те утолил някакъв си кактус,
макар единствен на милиони мили.
И унесена го подминаваш,
обсебена от някакъв мираж -
оазис чуден, само че фалшив.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар