Послание за теб

Нощта прегръща пак духа тревожен...
Измислена, невярна свобода...
Изплува тихо образ невъзможен,
поникнал от тревата на съня.

Да, знам, че теб отново ще сънувам.
Какво от туй, че пак ще ме боли?
Свидетелство, че жива съществувам,
дори да нямам повече сълзи.

Но, питам се, дали ще имаш смелост
за нещо повече от бягство днес?
Не търся в тебе отлежала зрелост,
а някакви следи от доблест, чест!

И ако ти наистина ме търсиш,
пътеката към мене намери!
Не гордост, мило, Любовта ни свързва!
А тя си има и крила, нали?