Вик

Бягай! Бягай от мене!
Спаси се!
И от себе си мене спаси!
Угаси тази лумнала мисъл!
Мойта лудост по теб угаси!
Тя е страшна! Безумна! Нелепа!
И тъй както в най-сладката жар днес ни топли,
тя утре е пепел ще ни стори във своя пожар.
Казвам "Бягай!",
а всъщност протягам две ръце:
"Остани в моя ден!"...
Как от себе си самa да избягам?
Ти си цялата, цялата в мен!