Студ

Тук съм...
Пак сама...
Както винаги потънала в тишина...
Усещам студено е навън,
студено е и тук...
Ледени сълзи се отронват от очите ми...
Студено е в душата ми,
студено е в сърцето ми...
Няма никой...
Пак съм сама...
Както винаги потънала в тишина...
Боли...
Боли от студа, който сковава устните ми...
Боли от студа, който пречупва пръстите ми...
И знам, сега сама съм...
Знам, утре пак ще съм сама...
Безплътна тишина ще пропълзи
отново между пръстите ми
и пак ще усещам самотата...