Сама

Така ми е пусто без теб сега!
Дали те обичах, не знам и не искам да знам!
Какво значение има какво съм изпитвала към теб, след като бях
щастлива!
Единственото, което има значение е болката ми!
Тя е по-голяма и от мен самата.
Иска ми са всичко това да е един кошмар.
Да се събудя в момента, в който бях щастлива и влюбена!
Спомням си за дните ни безкраини и прекрасни!
Но истина ли бяха мечтите, незнам!
Знам само, че ти ме остави да страдам!
Понякога си представям, че все още сме заедно и се обичаме.
Мога да те видя така ясно пред себе си, мога дори да те докосна,
но протегна ли ръка към теб ти изчезваш отново.
Боли ме наистина, никога обаче не ще ти простя за болката и
лъжата.
Сега незнам дали това, което изпитвам към теб е реално,
защото човека в който се влюбих не съществува!
И дори сега след толкова време се питам:"Защо ми беше това?"