Сън

На болката в съня си ще намеря изкупление,
ще затворя влюбени очи...

и ти ще дойдеш - като някакво видение,което бавно ще ме обсеби.
До мене тихо сякаш ти ще седнеш,ще ме помилваш нежно със ръка,
а аз ще искам с устни да я стигна,да целуна тъй желаната мечта.

Ръката ми ще затрепери,сърцето в радост ще гори
и ще търси да намери път, по който в теб да затупти.

Погледът ти после ще потърся,да видя в него моята душа
и как изтриваш да почувствам от лицето радостна сълза.

Невярващ до себе си ще те притискам,за да не избяга моята мечта
и пламенно да ти нашепвам така изстраданите две слова.

Ще понеча да попитам нещо,но мъка ще възкръсне в мен жестоко
и ще ми стане тъй горещо,ще пропадна сякаш надълбоко.

Радостта ще бъде само кратък миг,очите с болка ще отворя,
не ще чуеш моя молещ вик,ще се стопиш завинаги в простора...

Ще бъде само сън - излъган блян,утрото отново сам ще трябва да посрещна,
но всяка нощ, дори в сълзи облян,ще се моля пак в съня си да те срещна!