Животът

Животът е гаден.
Животът боли.
Животът е тежък.
Животът горчи.
В живота всички сме просто едни –
лоши, нещастни, щастливи, добри.
Всички понякога плачем, скърбим.
Всички във себе си злоба таим.
Всички сме хора, всички грешим.
Еднакви болки, еднакви мъки делим.
Тогава защо днес се чувствам различна?
Самотна, пасивна и безразлична.
Безразлично живея безразличен живот.
Безразлично минавам по пътя широк.
Безразлична към мен, безразлична към теб,
безразлична към него, нея, към всеки човек.
И все пак успявам да зърна за миг
лицето красиво на живота безлик.
Красота да открия в мрака във мен,
светлината да видя във сивия ден.
С безразличност сивея час подир час.
Бавно бледнея – сливам се с вас.
И аз ще изчезна, чувствам това.
Бавно топя се, бавно горя.
И бавно животът изтича за мен,
а как го обичах, дори гаден, студен…