С бутилка стар коняк в едната ръка
и с намачкана снимка в другата,
започвам да се рея из спомени,
полузабравени, но не изцяло.
Цигара турми около мен,
и пушекът приема облика
на стари сенки,
полузабравени, но не изцяло.
Нейде котка мърка,
сякаш прошепвайки стари думи,
прашни обещания,
полузабравени, но не изцяло.
Пресушавам бутилката,
загасям фаса
и прибирам снимката в стар албум,
дето са събрани още запечатани мигове,
полуприпомнени, но не изцяло.
2 коментара:
Хубавото когато гледаш стари снимки е, че си припомняш все хубави моменти...Там всички са усмихнати и в повечето случаи забавляващи се. Но лошото е, че в някои от случаите усмивките се оказват фалшиви...
Много е хубаво - браво :-)
Публикуване на коментар