Побързай...

Трудно ми е да заспя, след като проспах толкова златни мигове без теб.
Още по-трудно ми е да се събудя от този объркан сън, в който бълнувам.
Може би твоето сърце някъде без мен тупти заради моите несбъднати мечти...
Или те докоснах в съня и след това се събудих и забравих...

Но как бих могълa да го направя, след като ти си диханието, без което не мога...
Защото бих се задушилa от самотата и бих се възнесълa в отвъдното... Там, където душата ми нямаше да е сама и нямаше да страда заради любовта.
Ти, моля те побързай и ела, защото не ми стигат сили да продължа!!!