Пингвини танцуват!!!

Ако мен ме няма

Ако мен ме няма, ти недей тъжи.
В слънчев ден навън излез и нагоре погледни.
Там, сред облаците бели, ще видиш моето лице,
за да ме докоснеш, просто протегни ръце.

Ако мен ме няма, ти недей тъжи.
На стръмните скали ела, към морето погледни.
Там сред морските вълни, ще чуеш моето сърце,
за да го почувстваш, просто протегни ръце.

Ако мен ме няма вече, ти недей тъжи.
В ясна нощ навън излез, към небето погледни.
Там, сред необятния безкрай, ще светят нашите звезди,
за да бъдем вечно двама, просто затвори очи!

Побързай...

Трудно ми е да заспя, след като проспах толкова златни мигове без теб.
Още по-трудно ми е да се събудя от този объркан сън, в който бълнувам.
Може би твоето сърце някъде без мен тупти заради моите несбъднати мечти...
Или те докоснах в съня и след това се събудих и забравих...

Но как бих могълa да го направя, след като ти си диханието, без което не мога...
Защото бих се задушилa от самотата и бих се възнесълa в отвъдното... Там, където душата ми нямаше да е сама и нямаше да страда заради любовта.
Ти, моля те побързай и ела, защото не ми стигат сили да продължа!!!

Есен

Птичи гласове замират,
гонени от есента,
като сълзи натежали
падат жълтите листа.

Гаснат пъстроцветни багри
върху земната снага,
сякаш тиха, светла радост
чезне някъде в тъга!

Като мил, далечен спомен,
плахо във душата грее
топлото, безгрижна лято
и в далечен път се рее.

Есен! Есен безутешно
в своя танц се завъртя,
нещо скъпо и далечно
безвъзвратно отлетя!

Нощ... и море...

Нощта колко сълзи пророни!...
И край нея небето!...
Изплака диамантени звезди милиони...
Сляха се с вълните от морето...
Капе окото на нощта -
Луната фосфорна...
оглеждайки се в морското си отражение...
Спира на небесния пристан Любовта...
Край фара любовен с умиление...
И тя им съчувства!...
Нощта само със сиянията си морето целува...
А то я гали с влюбен бриз...
Но да я докосне жадува...
Няма как! Далече е... Не е желание, а цял каприз...
И вечер след вечер морето изпраща милувката си копнежна -
полетът на гларусите бели...
А тя... Нощта... С женска душа нежна...
С любовния си лунен поглед все го цели...
Прегръщайки го... без ръце...
Нощта всеки ден умира... Морето само мъртво я има...
По залез се ражда... Но оставя своето сърце
на морето, свирещо вечно с плясъка на вълните за своята любима...

Цена

Не мога да заспя - броя аз звездите,
гледайки ги с теб някъде напред.
Не мога да заспя - броя аз мечтите,
изживени с теб някъде напред.

Не мога да съм с теб, не мога и без теб -
изгарям, без пепел ще остана...
Мислите летят, времето е спряло,
за моята любов - малко ще е век.

Търсих те в мечтите и в сънищата мои,
вглеждах се в очите, надничах в пролетта...
Сега крещя - намерих те, любими,
толкова си моя и толкова далеч.

Проклинам те - обичай ме до болка!
Проклинам се да бъда аз ранена!
Любовта цена си има
и ще си я пазя аз във мен.

Търси ме

Затвори очи.
Погледни душата си.
Открий космоса в теб
и виж колко е голямо сърцето ти!

Безконечна синева
и ярко пламтяща жарава.
Зелена мека трева
и сърце, което обич дарява.

Космос безкраен
и проста мечта!
Теб единствена
да имам аз на света!

Затвори очи и търси ме,
дори когато ме няма
и някъде там ще откриеш
скътан спомен за двама!!!