Камелия–Оставяш петна

Пренебрежение

От битието скучно и банално
превърнах се в кактус сред пустиня,
таящ в себе си онази скъпоценна течност,
която само пътник уморен и жаден
под лъчите парещи на слънцето
би пил с наслада безконечно,
без капчица да пропилее.
Подобен пътник си и ти,
макар и да не признаваш.
До болка уморена, до кости изтощена,
покрай кактуса минаваш,
но ръце към еликсира на живота не протягаш.
И не от риск жестоко да се набодеш в бодлите,
а теб не би те утолил някакъв си кактус,
макар единствен на милиони мили.
И унесена го подминаваш,
обсебена от някакъв мираж -
оазис чуден, само че фалшив.

Мамо, не плачи...

Днес завършваш, миличка, от утре вече няма да те пращам на училище, да ти давам джобни и да ти се карам, че ходиш по кафета. Днес завършваш, миличка, ще си в голяма бална рокля, като принцесите, с тиара или пък ще бъдеш най-красивото момиче с най-дългите крака.
Знаеш ли, миличка, колко плаках, като те гледах как се качваш по стъпалата на училището ти на първият учебен ден, беше като малко клатушкащо се пате с огромна раница, телевизор, както им викаш сега? Знаеш ли, миличка, колко се смях и как ти се радвах, когато за първи път се качи на сцена? Знаеш ли как си повтарях тихичко на ум молитва, за да не сбъркаш нещо? Миличка, дори и сега, когато излизаш вечер, когато оставам сама, отварям старите албуми и си спомням мъничките ти ръчички, нослето, очичките. Утре сигурно ти ще гледаш така твоето дете. Днес ще си в бална рокля, утре в сватбена... И нищо, миличка, нищо не може да утеши сълзите ми, че толкова бързо порасна. Вече всеки момент ми е толкова ценен, егоист съм. Гордея се с тебе, миличка, толкова много се гордея.

Мамо, не плачи. Знам колко време мина и колко остава, знам защо плачеш, но една пеперуда, ако не полети, загива. Благодаря ти, че ми даде крила, благодаря ти, че ме подкрепя докато танцувах и учех, благодаря ти, че дори и сега ме подкрепяш, без значение какви съм ги насмела. Благодаря ти за всеки съвет, минах през много неща, падах на сцената, после ставах, губех приятели и печелих такива, но без теб и без напътствията ти никога нямаше да се справя и да се радвам, че ме направи такъв човек.

"Обръщайте внимание на малките неща" - умолявам ви, недейте! Малките неща минават и се забравят. Какво от това, че детето ви е счупило някоя чаша, че не се е прибрало навреме, че е пропушило или пък е избягало, за да отиде на клуб? Радвайте се на всеки миг, защото съвсем скоро няма да имате тази възможност. И когато само споменът остане, чашата няма да има значение, нито пък часът. Малките неща се забравят, остава само чувството на радост, примесено с тъга и липса. Грижете се за децата си, без да издребнявате. Моля ви, погледнете цената на времето.

От все сърце

За теб пиша, мило,
думите идват от моето сърце.
В този момент искам само
да се сгуша в теб като дете.

Нежно искам да ме галиш,
да ме обхождат твоите ръце.
И болка в мен да не оставиш
искам от все сърце.

Искам да не си отиваш,
да бъдеш винаги до мен.
Когато е студено, да ме топлиш -
да си слънцето във моя ден.

Спомени

С бутилка стар коняк в едната ръка
и с намачкана снимка в другата,
започвам да се рея из спомени,
полузабравени, но не изцяло.
Цигара турми около мен,
и пушекът приема облика
на стари сенки,
полузабравени, но не изцяло.
Нейде котка мърка,
сякаш прошепвайки стари думи,
прашни обещания,
полузабравени, но не изцяло.
Пресушавам бутилката,
загасям фаса
и прибирам снимката в стар албум,
дето са събрани още запечатани мигове,
полуприпомнени, но не изцяло.