Обичам те!

Обичам те!
Харесваш да го чуваш.
"Обичам те!" докосва твоето сърце.
"Обичам те!" разнежва и вълнува,
когато срещне биещо сърце.

Обичам те!
Ти ме погледна,
в очи прочете любовта
и в мисъл някаква безредна
усети гъдел - суета.

Обичам те!
- Е, няма лошо...
И аз те любя както ти -
тъй рече ми и каза още:
- От днес сме сбъднати мечти.

Обичам те!
Аз бях понесенa
от собствената си мечта
по път мечтан, но път нелесен -
да преоткривам любовта.

Обичам те!
Какво ли стана?
Къде загуби се, Любов?
По път ли нейде изостана
или стопи се в миг суров?

Обичам те!
Сърцето спира.
Сърцето търси Любовта.
Сърцето без любов умира.
Какво е без любов света?

Самотна душа

Животът по някога е красив, а понякога и лош. Това са емоците, с които ние живеем всеки ден: радостта, мечтите, любовта, тъгата.

Защо не може, това което най-силно желаем и обичаме, да бъде наше поне само за миг? Защо мечтите ни само по някога се сбъдват, а не винаги? Най- голямата болка и радост в нашия живот е любовта – когато я имаш до себе си си щастлив, усмихнат, сияеш от щастие. Но не винаги е така! Когато искаш да намериш истинската си любов, търсиш сродна душа и когато разбереш, че няма душа сродна на твоята на този свят, всички мечти, които си имал в миг изчезват. Появява се болката от мисълта, че никога няма да усетиш, какво е истинската
любов, да я опиташ, да вкусиш от нея. Започваш да живееш в мрак и болка, която те изяжда отвътре и не можеш да я спреш, защото знаеш, че няма друг лек за тази болка освем хапчето наречено любов.

Мончи за теб ли пеят ?

По всичките маси
се питат коя си
така играеш че искри хвърчат
подпали цял Студентски град!

И мъжете пак ти пишат 6,6,6..
Побъркваш за отличен 6,6,6..
Пак събра очите дори и на жените!
За краката ти безкрайни 6,6,6..
За устните омайни 6,6,6..
Знаеш ли кажи, какво бижу си ти?

По всичките маси разбраха коя си...
Една студентка уникално добра
в науката за любовта!

И мъжете пак ти пишат 6,6,6..
Побъркваш за отличен 6,6,6..
Пак събра очите дори и на жените!
За краката ти безкрайни 6,6,6..
За устните омайни 6,6,6..
Знаеш ли кажи, какво бижу си ти?

По всичките маси..
така играеш че искри хвърчат..
подпали цял Студентски град!

Черното ми Конче

Непокорно през мрака препускат в галоп
стадо черни и бели коне!
И не искат и миг да изпускат хоризонта-
живот ги зове.
Надпреварват се в мрака
и търсят светлината от другия край.
И с мисли и воля препускат,
устремено към светлия рай.
А нощта ги препъва и дебне.
И залага капани безброй....
С надежда,че някой ще падне
уморено във този двубой!

Обичам те

Обичта ти безумно ме топли.
Не плача вече нощем,
тъгата скрих в кутийка
под леглото, на което
вече не спя.
Усмихвам се
и сутрин, когато
събудя се
вдигам щорите на прозореца,
за да ме погали
топлата светлина
на слънцето.
Благодаря ти, че ме обичаш
така красиво.
Благодаря ти, че те има
толкова прекрасен.
Обичам те!

Една нощ

Нощ като бяло петно,
но прекрасна -
безпаметна и незабравима.
Протягам ръка
и усещам,
че до мен тебе те има.

Горещa си или ми е студено,
но приятни и топли
са твоите обятия.
И ръцете ти, нежно прегръщащи,
приласкават
и тихо примамват ме.

И аз търся измислена обич,
за да намеря
в сърцето ти истинска.
И обичам те тази нощ,
и обичаш ме,
и безпаметно, и незабравимо е.

Ти си слънцето

Ти си слънцето - а аз съм тревичка,
безпомощна, безлична и толкова мъничка,
крехко, нищожно невинно стръкче,
което вятърът всеки миг ще стъпче.

Твоите слънчеви лъчи с мен си играят
и животоспасяващ растеж благославят.
Ти ми даваш сили да раста буйно и пролетно,
а аз се стремя нагоре към теб безнадеждно.

Ти си слънцето - далечно и недостижимо,
а аз тревичка - сгушена в мечтата си за полет,
Във своя устрем, теб да докосна ранимо,
в любовна клада аз ще се изгоря на пепел...