В просъница дочувам лястовиче чуруликане, усещам как слънчев лъч към мене се протяга и бавно жадно под миглите заспалата сълза поема. А тя бе радостна, защо ми я отнема...
Нека още малко да остана във ръцете ти, топли като края на съня. Не искам да се будя... Нека още малко...
Ако мен ме няма, ти недей тъжи. В слънчев ден навън излез и нагоре погледни. Там, сред облаците бели, ще видиш моето лице, за да ме докоснеш, просто протегни ръце.
Ако мен ме няма, ти недей тъжи. На стръмните скали ела, към морето погледни. Там сред морските вълни, ще чуеш моето сърце, за да го почувстваш, просто протегни ръце.
Ако мен ме няма вече, ти недей тъжи. В ясна нощ навън излез, към небето погледни. Там, сред необятния безкрай, ще светят нашите звезди, за да бъдем вечно двама, просто затвори очи!
Трудно ми е да заспя, след като проспах толкова златни мигове без теб. Още по-трудно ми е да се събудя от този объркан сън, в който бълнувам. Може би твоето сърце някъде без мен тупти заради моите несбъднати мечти... Или те докоснах в съня и след това се събудих и забравих...
Но как бих могълa да го направя, след като ти си диханието, без което не мога... Защото бих се задушилa от самотата и бих се възнесълa в отвъдното... Там, където душата ми нямаше да е сама и нямаше да страда заради любовта. Ти, моля те побързай и ела, защото не ми стигат сили да продължа!!!
Нощта колко сълзи пророни!... И край нея небето!... Изплака диамантени звезди милиони... Сляха се с вълните от морето... Капе окото на нощта - Луната фосфорна... оглеждайки се в морското си отражение... Спира на небесния пристан Любовта... Край фара любовен с умиление... И тя им съчувства!... Нощта само със сиянията си морето целува... А то я гали с влюбен бриз... Но да я докосне жадува... Няма как! Далече е... Не е желание, а цял каприз... И вечер след вечер морето изпраща милувката си копнежна - полетът на гларусите бели... А тя... Нощта... С женска душа нежна... С любовния си лунен поглед все го цели... Прегръщайки го... без ръце... Нощта всеки ден умира... Морето само мъртво я има... По залез се ражда... Но оставя своето сърце на морето, свирещо вечно с плясъка на вълните за своята любима...