Сбъднато

Тялото ми помни
твойта топлина,
две очи и устни,
шепнещи в нощта.
Помни и ръцете
с нежна доброта.
Помни раменете,
трепващи в страстта,
и бедра, които
меко ме притискат,
тръпнещи от порив
своето да искат.
И дори небето
угасна - да не пречи
на това, което
случваше се вече.
Болката зад нас е.
Общи са ни дните.
Сбъднаха се вече
копнежите, мечтите.

Един за друг

Очите ти гледат ме с радост
и в моята обич една,
единствена болка от сладост,
за нея отдавна копнях.

За нея си струва звездите
да палиш, да срещаш луна,
да бродиш във утро измито
от горестна чиста сълза.

Избрани ний бяхме със тебе
в животa нелек и суров,
за тебе да бъда потребнa,
за мен ти да бъдеш Любов.

ЗАЩОТО ИСКАМ ТЕБ

Говори ми за любов!
Прoшепни ми твойто име!
Погледни в очите ми!
Кажи ми името на любовта!
Кажи ми къде си сега?
Кажи ми....не избирай мрака!
Тук съм заради теб!
Не се страхувай,
аз съм тук до теб!
Тук и ще остана!
Защото искам да съм с теб!
Не ме гони,
аз няма днес да си отида.
Не обръщай гръб
на моята любов към теб!
Тук до тебе ще остана.
Скрита някъде в теб!
Поискай сърцето ми
и ще ти го дам.
Поискай душата ми
и нея ще ти дам.
После и живота ми поискай
и него ще ти дам,
защото ти си
сърцето, душата и живота!
Давам всичко.
Искам само теб!
Ще те чакам,
това ти обещавам.
Ще те пазя от всичко,
дори от себе си ще те предпазя!
Не ме гони,
аз няма днес да си отида.
Не обръщай гръб
на моята любов към теб!
Тук съм днес и ще остана,
на мястото на твойта рана.
Отказвам да загубя теб,
отказвам да си тръгна аз сега.
Отказвам се и ще остана,
защото искам теб сега!

Хубаво ми е

Хубаво ми е със теб!
С пламъчетата игриви
като на мъничко дете
са очите ти щастливи.

Хубаво ми е със теб!
Сутрин да ме будиш нежно,
а след трудния ни ден
пак да сме в любов безбрежна.

Хубаво ми е със теб!
Толкоз хубаво, че мога
и безкрайното море
да запаля в своя огън.

Обичам те!

Обичам те!
Харесваш да го чуваш.
"Обичам те!" докосва твоето сърце.
"Обичам те!" разнежва и вълнува,
когато срещне биещо сърце.

Обичам те!
Ти ме погледна,
в очи прочете любовта
и в мисъл някаква безредна
усети гъдел - суета.

Обичам те!
- Е, няма лошо...
И аз те любя както ти -
тъй рече ми и каза още:
- От днес сме сбъднати мечти.

Обичам те!
Аз бях понесенa
от собствената си мечта
по път мечтан, но път нелесен -
да преоткривам любовта.

Обичам те!
Какво ли стана?
Къде загуби се, Любов?
По път ли нейде изостана
или стопи се в миг суров?

Обичам те!
Сърцето спира.
Сърцето търси Любовта.
Сърцето без любов умира.
Какво е без любов света?

Самотна душа

Животът по някога е красив, а понякога и лош. Това са емоците, с които ние живеем всеки ден: радостта, мечтите, любовта, тъгата.

Защо не може, това което най-силно желаем и обичаме, да бъде наше поне само за миг? Защо мечтите ни само по някога се сбъдват, а не винаги? Най- голямата болка и радост в нашия живот е любовта – когато я имаш до себе си си щастлив, усмихнат, сияеш от щастие. Но не винаги е така! Когато искаш да намериш истинската си любов, търсиш сродна душа и когато разбереш, че няма душа сродна на твоята на този свят, всички мечти, които си имал в миг изчезват. Появява се болката от мисълта, че никога няма да усетиш, какво е истинската
любов, да я опиташ, да вкусиш от нея. Започваш да живееш в мрак и болка, която те изяжда отвътре и не можеш да я спреш, защото знаеш, че няма друг лек за тази болка освем хапчето наречено любов.

Мончи за теб ли пеят ?

По всичките маси
се питат коя си
така играеш че искри хвърчат
подпали цял Студентски град!

И мъжете пак ти пишат 6,6,6..
Побъркваш за отличен 6,6,6..
Пак събра очите дори и на жените!
За краката ти безкрайни 6,6,6..
За устните омайни 6,6,6..
Знаеш ли кажи, какво бижу си ти?

По всичките маси разбраха коя си...
Една студентка уникално добра
в науката за любовта!

И мъжете пак ти пишат 6,6,6..
Побъркваш за отличен 6,6,6..
Пак събра очите дори и на жените!
За краката ти безкрайни 6,6,6..
За устните омайни 6,6,6..
Знаеш ли кажи, какво бижу си ти?

По всичките маси..
така играеш че искри хвърчат..
подпали цял Студентски град!